В медно менче
Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима
стълбица,
значи някой е минал през мен
като вихър.
Любовта е онази сълза ненастъпила,
но запречила глътката с нежности тихи.
Любовта е, когато зашепнат камбаните
в нарисувани устни на опазена църква
и едничкото тяхно свещено признание
стига Господ без свещи и влъхви.
И когато врабчето на синьото бъдеще
сгуши малки перца под дебелия облак...
Ти повярай, дъждовната капка
ще бъде
в медно менче окото на Бога.
Свързани произведения
Коментари
-
"И когато врабчето на синьото бъдеще
сгуши малки перца под дебелия облак..."
Това е чистокръвната поезия, Райна. Поздравление! -
Хубаво!
-
Разкош!
-
Щом душата върви по невидима
стълбица,
значи някой е минал през мен
като вихър.
Любовта е онази сълза ненастъпила,
но запречила глътката с нежности тихи -
Поздравления!
-
Отново те поздравявам с цялото си възхищение! То познаваш не само окото на Бога, но и сърцето му, Райне!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чета те, както чета и Катехизиса-с мълчаливо преклонение.