В медно менче
Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима
стълбица,
значи някой е минал през мен
като вихър.
Любовта е онази сълза ненастъпила,
но запречила глътката с нежности тихи.
Любовта е, когато зашепнат камбаните
в нарисувани устни на опазена църква
и едничкото тяхно свещено признание
стига Господ без свещи и влъхви.
И когато врабчето на синьото бъдеще
сгуши малки перца под дебелия облак...
Ти повярай, дъждовната капка
ще бъде
в медно менче окото на Бога.
