В мене сгушено е вечно лято
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести
и свети като слънцето през август.
На зимата под снежните черти
е скрита неподправената радост,
че бялото ще се раззелени
и лебеди ще плуват по водата,
и ше се гонят сините вълни
под ярките лъчи на светлината.
Развесели ме този чуден сняг,
как тихичко снежинките подмята.
От студ лицето ми поруменя,
но в мене сгушено е вечно лято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
