В миманса

Поезия » Любовна

960 0 17

(На Я.)

Щом камината топли само себе си,

време е огъня да загася,

на въглените да спра да вярвам,

време е да почистя от пепелта.

Между нас криволичи възбудена,

но самотна до ужас струйка дим.

Код намерих за лабиринта й.

С ново име от днес те кръщавам –

Един без значение...

За Единствен - звезда не успя да запалиш -

явно герой от миманса си...

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Ти хвърляй му кофи с вода-
да изсъскат тез въглени живи!
Егоизмът го топли! Така
нека скрие се в пепелта сива!
!

2009-07-08T01:35:27+03:00
wanias (Ваня Стойкова)

Веси,човек като теб заслужава истински герой,а не от миманса!

2009-07-08T01:15:13+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Сърдечни поздрави на всички! Хубав и усмихнат ден ви желая!
И утре да гласувате, ей!

2009-07-04T16:31:51+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Като няма друг герой, шанса
е в този от миманса!

2009-07-04T15:39:19+03:00
враната (Маргарита Василева)

Той сам изгасва Веси.Номера е,да не го наглеждаш.

2009-07-04T08:40:36+03:00