Jul 2, 2009, 8:49 PM
В миманса
(На Я.)
Щом камината топли само себе си,
време е огъня да загася,
на въглените да спра да вярвам,
време е да почистя от пепелта.
Между нас криволичи възбудена,
но самотна до ужас струйка дим.
Код намерих за лабиринта й.
С ново име от днес те кръщавам –
Един без значение...
За Единствен - звезда не успя да запалиш -
явно герой от миманса си...
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Веси,човек като теб заслужава истински герой,а не от миманса!
-
Сърдечни поздрави на всички! Хубав и усмихнат ден ви желая!
И утре да гласувате, ей! -
Като няма друг герой, шанса
е в този от миманса! -
Той сам изгасва Веси.Номера е,да не го наглеждаш.
-
Приличаше на нежен бял стих. Харесах различното тук....
-
Огън, който наистина топли само себе си, трябва да се загаси. Много мъдро, макар и малко тъжно, звучи твоя стих. Хареса ми! И аз се радвам, че случайността ни запозна. Поздрав!
-
!
Поздрав! -
Почисти пепелта...огън ще лумне...
Поздрави! -
С майстора съм!
"Нетленното в нас остава!" -
Те, боговете, са горе на Олимп, бе Веси!
-
Поздравче, Весе!
-
Почисти добре... И чакай през комина да влезе ново пламъче... слънчево...
С обич! -
За изгореното недей тъжи,
защото тленното изтлява.
Нетленното във нас остава,
дълбоко в оброгените души -
и в дълга зима то ни сгрява. -
щом не е истински...време е!
-
Изтръпнах... Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
да изсъскат тез въглени живи!
Егоизмът го топли! Така
нека скрие се в пепелта сива!
!