В моите мечти всеки ден
те срещам теб, красиво момиче,
ти си леещ се водопад вътре в мен
и пролетно малко кокиче,
носещо ми аромат страхотен!
Тихо навън дъждът ромоли,
но аз леко докосвам дъгата
и о, чудо, спира да вали
и в миг отново изгрява луната,
освещаваща спомени отминали.
Влача се в тези спомени нежни
в езера далечни и много бистри.
Вървя през пътеки неясни
и дано да се срещнем, макар и стари,
за да избягам от мечтите неизбежни.
Когато съм сам в пустинята,
ти си изворът с живата вода
и пийвам част от теб и в мен е радостта,
радостта, че ще погаля твоята коса
и ще видя пак аз невинна красота!
В моите мечти всеки ден
те срещам теб, красиво момиче,
ти си звездата на небето,
самотното тъжно кокиче,
което ще покаже пътя на сърцето,
на моето сърце, което те обича, момиче...
© Илия Кузев Всички права запазени