8.03.2025 г., 16:52

В моя Ад

432 0 4

Небе ли съм,

море ли съм -

не зная,

но щом нахлуя

в празния ти лист,

от тишината

нищо не остава.

От тихите ми стъпки

умът ти оглушава,

в торнадо се превръща

плахата ти страст.

И ти нося

стихия за прошка,

и ти давам

Любов за подслон.

И не питаш

това ли е Рая.

Просто искаш

да гориш

в моя Ад.

 

 

 

Честит празник, мили дами! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...