Небе ли съм,
море ли съм -
не зная,
но щом нахлуя
в празния ти лист,
от тишината
нищо не остава.
От тихите ми стъпки
умът ти оглушава,
в торнадо се превръща
плахата ти страст.
И ти нося
стихия за прошка,
и ти давам
Любов за подслон.
И не питаш
това ли е Рая.
Просто искаш
да гориш
в моя Ад.
Честит празник, мили дами!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
