Небе ли съм,
море ли съм -
не зная,
но щом нахлуя
в празния ти лист,
от тишината
нищо не остава.
От тихите ми стъпки
умът ти оглушава,
в торнадо се превръща
плахата ти страст.
И ти нося
стихия за прошка,
и ти давам
Любов за подслон.
И не питаш
това ли е Рая.
Просто искаш
да гориш
в моя Ад.
Честит празник, мили дами!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
