Небе ли съм,
море ли съм -
не зная,
но щом нахлуя
в празния ти лист,
от тишината
нищо не остава.
От тихите ми стъпки
умът ти оглушава,
в торнадо се превръща
плахата ти страст.
И ти нося
стихия за прошка,
и ти давам
Любов за подслон.
И не питаш
това ли е Рая.
Просто искаш
да гориш
в моя Ад.
Честит празник, мили дами!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
