7.07.2018 г., 15:44

В мъглявините

426 0 1

В МЪГЛЯВИНИТЕ

 

Търси ме там – горе – в мъглявините,
все по-далеч от „слънца, луни и звезди“.
Без път от камък, на камък прелитам,
но не загубих смисъла на своите мечти.

 

Свивам се далечна, непозната в тъмата.
С очила за нощно виждане гледам света.
До предела краен изострям сетивата,
за да намеря мащехата си и майка Земя.

 

Не ми харесват бурите, разразили се долу.
Загубили пътя си мравките се вкупчват,
после се втурват без посока боси и голи,
сделка за оцеляване с Дявола сключват.

 

С кърви се оплискват цветя разцъфтели.
Следите се точат в планински снегове.
Горите разлистени клони зелени са свели,
скриват ги в полите на долини и лесове.

 

Но в този век техничен няма скришно.
Самият Дявол безсърдечно ги предава.
Да редя последствията тежки, е излишно...
Какво ли значи някаква си сива плява...?

 

И мен ще намериш всред мъглявините.
Ще се предам. Какво друго ми остава?
Но вече ще съм изпратила стиховете...
Те път към Бога показват и с лъч го осветяват.

 

07 07 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...