в-на

24.02.2009 г., 17:59 ч.

Поезия

427 0 0

през призмата
на ослепелия ми сън
в безмълвен танц
като гръб на котка
се превивам
на малка масичка
в кафе със стол
един единствен

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.