24.02.2009 г., 17:59 ч.

в-на 

  Поезия
453 0 0
през призмата
на ослепелия ми сън
в безмълвен танц
като гръб на котка
се превивам
на малка масичка
в кафе със стол
един единствен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вв Всички права запазени

Предложения
: ??:??