5.12.2009 г., 19:45

В небе от стихове

1.5K 0 16

Докосваш ме -
       и мога да летя.
       Небе съм.
       Пея.
През пролетта
       искря -
       като от сняг вода.
През зимата
      съм твоята
      виелица -

      на топло

      посевите ти

      завила.

През лятото съм     

      слънчев танц.

През есента – пожар,

       запалил кладата

       на песента ти.
Земята съм –

       последен бряг

       за стъпките,

       от нас родени.

Между земята и небето –

       Ти и Аз...

и хиляди красиви звездопади...
И влюбени, които ще ни гледат…

В небе от стихове…

 

31.05.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...