5 дек. 2009 г., 19:45

В небе от стихове

1.5K 0 16

Докосваш ме -
       и мога да летя.
       Небе съм.
       Пея.
През пролетта
       искря -
       като от сняг вода.
През зимата
      съм твоята
      виелица -

      на топло

      посевите ти

      завила.

През лятото съм     

      слънчев танц.

През есента – пожар,

       запалил кладата

       на песента ти.
Земята съм –

       последен бряг

       за стъпките,

       от нас родени.

Между земята и небето –

       Ти и Аз...

и хиляди красиви звездопади...
И влюбени, които ще ни гледат…

В небе от стихове…

 

31.05.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...