23.11.2010 г., 19:26

В небето светло на душата

899 0 3

В НЕБЕТО СВЕТЛО НА ДУШАТА

 

В небето светло на душата

тъгата може бързо да ти пусне

внезапната си сянка.

И лоша дума да ти завърти плесница може.

В такива мигове се питам:

Приятел ли е този, с който,

делили радости и скърби,

забравя, че те има?
В такива мигове

дочувам глухи удари на брадва

по ствола гладък на живота.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!*
  • Хубав стих!С поздрав!
  • Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя...!!!
    "В небето светло на душата
    тъгата може бързо да ти пусне
    внезапната си сянка.
    И лоша дума да ти завърти плесница може."

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...