23.11.2010 г., 19:26

В небето светло на душата

903 0 3

В НЕБЕТО СВЕТЛО НА ДУШАТА

 

В небето светло на душата

тъгата може бързо да ти пусне

внезапната си сянка.

И лоша дума да ти завърти плесница може.

В такива мигове се питам:

Приятел ли е този, с който,

делили радости и скърби,

забравя, че те има?
В такива мигове

дочувам глухи удари на брадва

по ствола гладък на живота.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!*
  • Хубав стих!С поздрав!
  • Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя...!!!
    "В небето светло на душата
    тъгата може бързо да ти пусне
    внезапната си сянка.
    И лоша дума да ти завърти плесница може."

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...