В НЕБЕТО СВЕТЛО НА ДУШАТА
В небето светло на душата
тъгата може бързо да ти пусне
внезапната си сянка.
И лоша дума да ти завърти плесница може.
В такива мигове се питам:
Приятел ли е този, с който,
делили радости и скърби,
забравя, че те има?
В такива мигове
дочувам глухи удари на брадва
по ствола гладък на живота.
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
