В НЕБЕТО СВЕТЛО НА ДУШАТА
В небето светло на душата
тъгата може бързо да ти пусне
внезапната си сянка.
И лоша дума да ти завърти плесница може.
В такива мигове се питам:
Приятел ли е този, с който,
делили радости и скърби,
забравя, че те има?
В такива мигове
дочувам глухи удари на брадва
по ствола гладък на живота.
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
