19.05.2022 г., 11:23

В непонятно блудкавия ден

409 6 4

Някой, някъде умира в този непонятно блудкав ден.
Трябват жертви и войни, ала без никакво примирие.
Повсеместен траур трябва, нека никога не сме добре.
Мъничко врабченце стеле на перваза лепкава печал
и си спомням мисълта на Леопарди, че светът е кал.
Но от кал нали сме сътворени някога по образа на Бог,
затова в калта сме съвършени, в нея е последният ни скок.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря за подкрепата на всички, които взеха отношение към текста ми чрез коментар, оценка, както и на поставилите го в Любими. Бъдете благословени и нека да ви е честит светлият християнски празник Свети Константин и Света Елена!
  • "...затова в калта сме съвършени, в нея е последният ни скок." Категорично и правдиво!
  • Силно откровение.
  • Много откровено и истинско написано, актуално за днешното време, в което живеем, хареса ми Младен и те поздравявам!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...