Някой, някъде умира в този непонятно блудкав ден.
Трябват жертви и войни, ала без никакво примирие.
Повсеместен траур трябва, нека никога не сме добре.
Мъничко врабченце стеле на перваза лепкава печал
и си спомням мисълта на Леопарди, че светът е кал.
Но от кал нали сме сътворени някога по образа на Бог,
затова в калта сме съвършени, в нея е последният ни скок.
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
