В нищото...
В нищото...
(На М.)
Аз винаги се ронех мълчалива,
а вятърът обливаше ме с устните
на любовта, която си отива
и с песента на миналите чувства.
Рисуваща картините на времето,
забравих този миг да изживея...
И някъде забравих още нещо,
но болката си да забравя не умея.
И без посока някак се изгубих.
Заспивах. Не сънувах нищо.
Не виждах. Никого не чувах.
И даже в мислите си липсвах.
Докоснах се до нещо истинно.
Рисувах, пишех и видях...
че мойто Всичко е по листите,
а аз по Нищото го разпилях.
На никъде отиваща се спирах.
И просто да повярвам не можах.
Аз търсих те - не те намирах.
Животът ми се пръсна като прах.
Във дните ми се вляха пеперуди.
Поглеждах се. Не се познавах...
Отново бях и притежавана, и друга -
без теб за кой ли път оставах...
Във коловозите на мойто вчера
в очите ничии аз съм и бях...
За Никого не значех Нищо
и в Нищото накрая се видях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
