В нощта
В нощта
Навън е нощ! И някакво вълшебство
отчупва си парченца от света,
потапя ги във злато и с блаженство
ги връща пак по техните места.
И две души – във две самотни стаи,
оглеждат се в очите на нощта
и чакат с трепет – пак да ги погали
изгарящият дъх на любовта.
А тя с коси, от чувства засияли,
отпива стих от нощната роса,
с прозрачен шал и сребърни сандали
танцува валс с красивата луна.
И стъпките ù нежни в небесата
прераждат се в смутените очи.
В нощта прекрасна сливат се сърцата
и любовта отново в тях тупти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
