В нощта
Навън е нощ! И някакво вълшебство
отчупва си парченца от света,
потапя ги във злато и с блаженство
ги връща пак по техните места.
И две души – във две самотни стаи,
оглеждат се в очите на нощта
и чакат с трепет – пак да ги погали
изгарящият дъх на любовта.
А тя с коси, от чувства засияли,
отпива стих от нощната роса,
с прозрачен шал и сребърни сандали ...