22.11.2015 г., 23:42

В новия Милениум

384 0 0
В новия Милениум   Отива си сега и този двайсти век. Набързо си сменихме календара... Какво ли не е скрил у себе си човек, изпращайки годините си стари   За първи път, в живота си, изпращам Век! До днеска все годините сменявах... Отива си от нас Милениум не лек... Свидетел на поличбите му станах.   Лаская се от туй и чувствам се щастлив! Не може всеки с туй да се похвали... Не казвам, че живота е красив и трябва с това да се хвали!   Аз без да искам времето си съчетах, с такива най- отправни дати... Щастлив съм,че преди живота си не спрях, Съдбата от света не ме изпрати!   Надеждата, че няма в двайсти век, да спра, аз съкровено в себе си я носех... Че в новия Милениум ще заора, аз без да моля си изпросих! 02. 01. 2000г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...