Nov 22, 2015, 11:42 PM

В новия Милениум

387 0 0
В новия Милениум   Отива си сега и този двайсти век. Набързо си сменихме календара... Какво ли не е скрил у себе си човек, изпращайки годините си стари   За първи път, в живота си, изпращам Век! До днеска все годините сменявах... Отива си от нас Милениум не лек... Свидетел на поличбите му станах.   Лаская се от туй и чувствам се щастлив! Не може всеки с туй да се похвали... Не казвам, че живота е красив и трябва с това да се хвали!   Аз без да искам времето си съчетах, с такива най- отправни дати... Щастлив съм,че преди живота си не спрях, Съдбата от света не ме изпрати!   Надеждата, че няма в двайсти век, да спра, аз съкровено в себе си я носех... Че в новия Милениум ще заора, аз без да моля си изпросих! 02. 01. 2000г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...