Войнишко

12.01.2018 г., 0:29 ч.

Поезия » Гражданска

410 1 2

"А бяхме млади... Бяхме толкоз млади",*

а пък сега – "За Бой" , "Отбой"!

Потънахме във нов живот – метален,

с гръд стоманена ни посрещна той!

И някак си след първата уплаха,

всеки от нас си прави равносметка,

че беше времето... Живяхме!

Оттук нататък – двегодишна клетка!

Живеем от метал обиколени

и някак си ний ставаме метал,

но дупка някъде в метала свети –

сияе там младежкият кристал!

Опитват се отвора да запушат,

но ний възставаме, роптаем, не мълчим,

ала гласът ни се не слуша,

и пак покорно свеждаме очи!
____________________________
* - "Писмо" Н. Вапцаров

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.