В очакване
Как успя да ме омаеш,
задавам си сега въпроса...
значение няма, вече стана,
затова остава ми да чакам.
В очакване седя на стола -
нервнича, изправям се...
просто чакам да се обадиш,
чувствайки се глупаво.
Чувстото е все пак хубаво;
чувство на надежда и любов,
надежда, че може би за мен си мислиш
и любов към нашия живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Василева Всички права запазени
