Мълчиш и все си грешка,
говориш и пак да няма смисъл.
Ядовете трупат се със сила,
а думите прозират от страни.
Въпросите нарастват бързо,
от необмислени дела,
а отговорите се подмятат,
опрощаващи техните слова.
Обяснения ненужни, речи...
блъскат в твърдата скала,
разбиват се на парчета малки,
ставащи на пух и прах.
Времето измива всичко лошо,
за да дойде следващо добро,
макар да няма ново скоро,
очаквано с нетърпение е то.
© Джимбо Всички права запазени