В очакване на слънцето
Безлунна и проклета нощ.
Звездите до една се скриха.
А мрака - да го режеш с нож.
С тъга очите се покриха.
И стана тъмно, като в гроб.
Сърцето пътя си загуби.
Затихва белият ми дроб.
Душата май ще се погуби.
И в този късен тъмен час
аз стискам зъби до полуда,
за да дочакам пак за нас
и слънцето със радост луда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
