1.08.2013 г., 22:05 ч.

В очакване на слънцето 

  Поезия
587 0 3

Безлунна и проклета нощ.

Звездите до една се скриха.

А мрака - да го режеш с нож.

С тъга очите се покриха.

 

И стана тъмно, като в гроб.

Сърцето пътя си загуби.

Затихва белият ми дроб.

Душата май ще се погуби.

 

И в този късен тъмен час

аз стискам зъби до полуда,

за да дочакам пак за нас

и слънцето със радост луда.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??