Безлунна и проклета нощ.
Звездите до една се скриха.
А мрака - да го режеш с нож.
С тъга очите се покриха.
И стана тъмно, като в гроб.
Сърцето пътя си загуби.
Затихва белият ми дроб.
Душата май ще се погуби.
И в този късен тъмен час
аз стискам зъби до полуда,
за да дочакам пак за нас
и слънцето със радост луда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Благодаря, Елена!
Нека слънце да ви грее!