manika74 (Лорита)
20 89
23.04.2011 г., 0:06 ч.

В огледалото 

  Поезия » Друга
778 0 3

Днес пак се видях и пак се разтреперих,

не бях това, което бях преди.

Бях птица, спряла своя полет,

така изгледах аз през моите очи.

Бях смъртно ранена точно в сърцето -

и бавно умирах.

А то така проклето, лек за мене не намираше.

Видях в огледалото кривия образ

и плаках със сълзи горчиви.

Клоунът разсмива, а тъжен остава,

шутът играе, но тъне в забрава...

Сутрин така изглеждам в огледалото -

тъжна, забравена, сама,

но после слагам маската, променям образа пред огледалото

и ставам друга жена.

Шут, играещ свойта роля,

клоун, разсмиващ от душа.

Всичко правя, за да скрия тая пуста самота.

Излизам вън друга жена, но вечер, щом се прибера,

свалям грима, а в образа пред огледалото пак има тъга.

И виждам образа на дявола, гледащ дяволито.

Стои пред мен - засмял се, казва: „Няма нищо скрито!

Шут си ти - играеш, но сърцето все тъй ще е разбито.

То ридае, стене и нищо, вярвай, нищо няма да ми го отнеме...

Дете на дявола си ти, а твоето сърце отдавна, мила, ми принадлежи”.

 

 

© Лорита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??