В огледалото
Днес пак се видях и пак се разтреперих,
не бях това, което бях преди.
Бях птица, спряла своя полет,
така изгледах аз през моите очи.
Бях смъртно ранена точно в сърцето -
и бавно умирах.
А то така проклето, лек за мене не намираше.
Видях в огледалото кривия образ
и плаках със сълзи горчиви.
Клоунът разсмива, а тъжен остава,
шутът играе, но тъне в забрава...
Сутрин така изглеждам в огледалото -
тъжна, забравена, сама,
но после слагам маската, променям образа пред огледалото
и ставам друга жена.
Шут, играещ свойта роля,
клоун, разсмиващ от душа.
Всичко правя, за да скрия тая пуста самота.
Излизам вън друга жена, но вечер, щом се прибера,
свалям грима, а в образа пред огледалото пак има тъга.
И виждам образа на дявола, гледащ дяволито.
Стои пред мен - засмял се, казва: „Няма нищо скрито!
Шут си ти - играеш, но сърцето все тъй ще е разбито.
То ридае, стене и нищо, вярвай, нищо няма да ми го отнеме...
Дете на дявола си ти, а твоето сърце отдавна, мила, ми принадлежи”.
© Лорита All rights reserved.
