В памет
1997 г.
Две деца си играят с кучето и се смеят заедно...
- Теденце, ти си ми най-добрата приятелка!
- И ти си ми най-добрият приятел!
2008 г.
Един баща се прибира уморен у дома при дъщеря си.
- Знам, че много ще те боли - казва и - но по-добре да ти кажа истината. Аз съм лекар и прочетох епикризата. Той няма да се оправи, храни се през сонда и нещата не са добре. Каза, че не иска да вижда никого, но ме помоли да ти пратя поздрави.
Има песни, които няма да слушаме заедно.
И пътища безброй, които заедно не ще избродим.
И мисли, много мисли, които няма да споделяме.
И смешки, няма веч’ да си разказваме.
И няма да се смеем заедно.
И няма с теб да си бездействаме.
И няма, няма, няма, да те чувствам.
В мен напира писък -
МОЛЯ ТЕ, ВЪРНИ СЕ!
Няма думи за такъв приятел,
няма как да те опиша в стих,
но опитвам за пореден път,
та дано да дойде и за мен покоят тих.
Не ги броя дните откакто те няма.
Ти не си просто печатен некролог.
Ти си АДСКА болка в сърцето на момиче,
което няма да намери такъв приятел нов.
Ти бе вълшебна добрина и светлина
за всеки търсещ пътя,
за всеки изпаднал във беда.
Ще кажат хвалиш го, защото веч' го няма.
Кълна се в себе си – не е така.
Ти беше този, който със усмивка ме дари,
когато всички сочеха ме с пръст
и аз не вярвах в себе си дори.
И всяка нощ си във съня ми,
а денем се прокрадваш във секундите - затворени очи,
и как ми липсваш само -
няма просто думи,
чувства се - боли...
Прости ми, че не мога да ти посветя дори нормален стих -
няма думи за такъв приятел,
няма думи за това което беше ти...
... но аз няма да простя
на рака,
че отне те толкоз бързо,
толкоз рано -
без дори да се сбогувам,
без да мога да ти кажа,
че половин човек оставам
без до мен да имам твойто рамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
