В памет...

22.04.2010 г., 21:51 ч.

Поезия » Друга

770 1 2

Времето спряло е в твойте очи.
В моите още препуска.
Сърцето ми вика: Стани! Не мълчи!
Вземи от дъха ми! Почувствай!

Но вече е късно, светът е замрял,
притихнал, сега те посреща
във друга реалност, със малко печал
и снопче запалени свещи.

Ти искаш ли сълзи за своя живот
или от спомен - усмивки ?
Не зная. Земята е просто кълбо,
от което си тръгваш... и идваш.

Застинала маска е твойто лице -
тъй младо, но вече живяло.
Дали се усмихваш сега и на мен,
защото обличам се в бяло?

А около мен, потънали в скръб,
във траур са всички премени.

Душата ти бяла е и ти си на път
ангел да бъдеш до мене.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

arina-rus (Арина)

2010-04-22T23:24:18+03:00

Чудесен стих, Горяна, бих казала многолик. Може да се възприеме по различен начин. Поздрав!
adiveil (Нина)

2010-04-22T21:51:46+03:00

Много!...