10.11.2011 г., 20:07

В памет на един ангел

639 0 0



Денят, в който се сбогувах
с близки, приятели, роднини,
тръгнах аз по пътя си, пътувах
и припомних си шестнайсетте години...

... през които бях безкрай щастлива,
близките ми бяха все с мен,
наричаха ме мила и красива,
специален беше всеки ден.

Не искам сълзи и печал,
искам да живеете за мен,
когато страдате, на мене ми е жал,
изживейте с усмивка всеки ден.

Така и аз ще съм спокойна
и ще съм безкрай щастлива,
макар че вече съм покойна,
в сърцата ви се чувствам жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...