Денят, в който се сбогувах
с близки, приятели, роднини,
тръгнах аз по пътя си, пътувах
и припомних си шестнайсетте години...

... през които бях безкрай щастлива,
близките ми бяха все с мен,
наричаха ме мила и красива,
специален беше всеки ден.

Не искам сълзи и печал,
искам да живеете за мен,
когато страдате, на мене ми е жал,
изживейте с усмивка всеки ден.

Така и аз ще съм спокойна
и ще съм безкрай щастлива,
макар че вече съм покойна,
в сърцата ви се чувствам жива.