В памет на Радостина
Застинал миг
в прекършени криле.
Болезнен вик,
замръзнал в късче лед.
РанЕн покой
в сърце от тетива.
Горещ порой,
излят от синева.
Потъпкан стрък -
копнеж неизживян.
Безмерна скръб
за път неизвървян...
ПОКЛОН!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени