В памет на Стефчето
Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Беше си същата с дългата руса опашка,
със сиво-сините очи,
с вечната усмивка на лицето ти,
която и болката не успя да заличи…
Искаше нещо да ми кажеш ли? Какво?
Помоли ме само да те погаля…
Послание ли от там ми носеше…?
Ще мога ли да го разбера?
Или ще ми е нужно още малко време,
докато не прекрача и аз прага на смъртта…
Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Така и не разбрах, защо при мен дойде!
Събудих се…
24-11-2018 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
