LONTANA (Даша)
246 1356
21.12.2009 г., 1:02 ч.

В пещерата 

  Поезия » Друга
1003 0 17

 

В ПЕЩЕРАТА

 

От града съм, лельо.

Знаеш ли къде е?

Хей там, зад завоя.

Не е надалече –

пеш дойдох до тука.

Татко, майка нямам.

Родил съм се в пликче,

в кофата с боклука.

Пораснах във гето.

Ядях всяка вечер

пердах и ритници.

После лягах гладен.

И пръстчета нямам.

Резнаха ги, лельо,

да крада по-лесно.

Тогава избягах.

Дишам си лепило,

че така заспивам,

когато съм гладен.

Често ми се случва...

Веднъж ме намери

униформен чичко.

Пистолет държеше.

Обичал момченца...

Страшно ме “обича” –

страшно ме болеше.

Много плаках, виках...

Но кой да ме чуе...

В Дома ме заведе,

където живеят

деца като мене.

И там беше страшно,

и от там избягах.

Отидох под моста.

Коледа е скоро.

Казват, че тогава,

детето на Господ,

родила го Майка

в пещера, във ясла.

И станало чудо:

над тях, във небето,

баща му изпратил

летяща звездица.

Моля ти се, лельо,

нека да остана

със вас тази вечер.

Зная, че съм мръсен

ама обещавам –

ще стоя в кьошето.

Ще бъда послушен,

няма да помръдна,

няма да прошушна.

Само ще погледам

децата, елхата.

Нека видя, лельо,

как живее в къща -

на топло, на светло -

истинско семейство.

Вземи си парите

дето ти откраднах.

Исках да си купя

хлeбeц и лепило.

Знам, не съм послушен

и не заслужавам,

но съм неграмотен,

не мога да пиша,

затова те моля,

ти пиши за мене

на добрия дядо,

дето със шейната

ходи при децата.

Може да размисли...

Искам за подарък

кутия с лепило.

Шоколадче...

... ако може...

Че не знам какво е.

За адрес ли питаш?

Пиши, да го знае:

«Пещера. Под моста.»

Сам си я направих

от старо желязо,

найлон и парцали!

Там ще го очаквам,

няма да заспивам.

Ще стоя самичък,

ще гледам звездите.

Дано не забрави

и той като всички,

дето обещават...

 

 

 

 

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??