В пещерата
В ПЕЩЕРАТА
От града съм, лельо.
Знаеш ли къде е?
Хей там, зад завоя.
Не е надалече –
пеш дойдох до тука.
Татко, майка нямам.
Родил съм се в пликче,
в кофата с боклука.
Пораснах във гето.
Ядях всяка вечер
пердах и ритници.
После лягах гладен.
И пръстчета нямам.
Резнаха ги, лельо,
да крада по-лесно.
Тогава избягах.
Дишам си лепило,
че така заспивам,
когато съм гладен.
Често ми се случва...
Веднъж ме намери
униформен чичко.
Пистолет държеше.
Обичал момченца...
Страшно ме “обича” –
страшно ме болеше.
Много плаках, виках...
Но кой да ме чуе...
В Дома ме заведе,
където живеят
деца като мене.
И там беше страшно,
и от там избягах.
Отидох под моста.
Коледа е скоро.
Казват, че тогава,
детето на Господ,
родила го Майка
в пещера, във ясла.
И станало чудо:
над тях, във небето,
баща му изпратил
летяща звездица.
Моля ти се, лельо,
нека да остана
със вас тази вечер.
Зная, че съм мръсен
ама обещавам –
ще стоя в кьошето.
Ще бъда послушен,
няма да помръдна,
няма да прошушна.
Само ще погледам
децата, елхата.
Нека видя, лельо,
как живее в къща -
на топло, на светло -
истинско семейство.
Вземи си парите
дето ти откраднах.
Исках да си купя
хлeбeц и лепило.
Знам, не съм послушен
и не заслужавам,
но съм неграмотен,
не мога да пиша,
затова те моля,
ти пиши за мене
на добрия дядо,
дето със шейната
ходи при децата.
Може да размисли...
Искам за подарък
кутия с лепило.
Шоколадче...
... ако може...
Че не знам какво е.
За адрес ли питаш?
Пиши, да го знае:
«Пещера. Под моста.»
Сам си я направих
от старо желязо,
найлон и парцали!
Там ще го очаквам,
няма да заспивам.
Ще стоя самичък,
ще гледам звездите.
Дано не забрави
и той като всички,
дето обещават...
© Даша All rights reserved.
