В пето агрегатно състояние
Когато ме потърсиш
ще е късно.
Ще бъда някъде далеч
(къде - не уточнявам).
Лъчите слънчеви
(изсъхнали листа в небитието)
нанизвам на гердан
(последен спомен
от нероденото дете
на щастието ни).
И огледалото на езерото
под готическия връх
на най-великата
(несбъдната)
мечта
ще помни твоето лице
(във пето агрегатно състояние).
Животът е безсмислица от светлина -
блуждаещ празник
от никого неуловен...
И в бъдещето тъмно
делфини сме,
предвкусили за миг повърхността,
преди
финалното потапяне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени