18.12.2014 г., 20:26  

В пето агрегатно състояние

1.3K 0 31

 

 

Когато ме потърсиш
ще е късно.
Ще бъда някъде далеч
(къде - не уточнявам).
Лъчите слънчеви
(изсъхнали листа в небитието)
нанизвам на гердан
(последен спомен
от нероденото дете
на щастието ни).
И огледалото на езерото
под готическия връх
на най-великата
(несбъдната)
мечта
ще помни твоето лице
(във пето агрегатно състояние).
Животът е безсмислица от светлина -
блуждаещ празник
от никого неуловен...
И в бъдещето тъмно
делфини сме,
предвкусили за миг повърхността,
преди
финалното потапяне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Незнайна-та, че прочете и удостои с коментарно предложение този мой текст. Отбелязвам само, че заглавието на текста ми е извадка от самия него, което по принцип е текуща практика за избор на заглавия.
    Не е изключено някой ден да се възползвам от предложението ти. Ако и когато това стане, ще те помоля предварително за разрешението ти, защото в някои сайтове употребата на кавички в заглавията е недопустима.

    Желая ти хубав ден и весели празници!
  • Гери, такива неща можеш да искаш от философски трактат. Освен това вероятно не си обърнала внимание, че конкретно това стихотворение е в раздел "Любовна поезия", ала ти обичаш да си бърборкаш - по принцип.
  • Мила, Елица! Аз никога не съм противоречал на твоя коментар и ми е много странно, защо си останала с такова впечатление, което те довежда до това да привеждаш негови оборващи ме допълнения. Цитирам ти точно какво съм казал по повод първия ти коментар:

    ""Животът е безсмислица от светлина -
    блуждаещ празник
    от никого неуловен..."

    С тези редове съм искал да кажа, че животът е един празник, в който всички ние искаме да участваме пълноценно, НО ТОВА НЕ ВИНАГИ НИ СЕ ОТДАВА и той някак си карнавално се изнизва покрай нас, оставяйки ни ПОВЕЧЕ СВИДЕТЕЛИ на онова, което бихме искали да ни се случи, отколкото участници в него."

    Написаното с главни букви /тук нарочно от мен/ означава, че има изключения, но за повечето хора животът не е щастлив карнавал, в който те участват. Пак повтарям - ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА!!! Изключителни щастливци винаги е имало и ще има. Но по правило е онова, което твърдя.
    Ти ме разбираш сега вече добре, както и разбираш, че твоето и моето твърдения са пример на съвместими, а не на несъвместими /т.е. противоречиви твърдения/ такива. Оттук следва, че никога не съм имал за цел да те оборя, а само, евентуално, да допълня и да допоясня казаното от теб, за което още един път те поздравявам. Възхищавал съм се винаги и ще продължавам да се възхищавам от чувството ти за логика и от умението да правиш прекрасни коментари!
  • Не, Мисана. Твърдението на финала не е общовалидно, а се стига до него само при определени трагични обстоятелства.
    Доказателство за това е стихът ти "Неустоимо", където Лирическият изживява споделена любов, щастливо преминава през живота и разбира смисъла на думата "живея".
    И, както казах, не е необходимо идеята да е общоприета, за да се утвърди дадена творба. Важното е да е защитена от автора, който има право на своя поглед към нещата.
    Аз се постарах да покажа, че финалът не е натрапен, а произлиза от всичко казано дотам. Което е основно изискване към всяко литературно произведение.
    Дано сме се разбрали...
  • Мила, Елица! Много си ми симпатична с това, че се гневиш като гимназистка, обвинена несправедливо, че е преписвала по време на открит урок. Но в случая аз не съм контрирал твоя коментар, за да ми се сърдиш.
    По-точно дадох едно допълнително пояснение към него. В конкретния текст лирическият стига до разочарование от живота именно, поради неосъществената си представа за любовта. Ти си съвършено права. И по тази причина той разбира, че:

    "Животът е безсмислица от светлина -
    блуждаещ празник
    от никого неуловен..."

    Аз исках да кажа, че последното заключение е общовалидно.
    Така, ако ти разглеждаш триъгълник с ъгли равни съответно на: 40, 60 и 80 градуса, няма съмнение, че ще забележиш, че сумата им е 180 градуса. Но ако си по-наблюдателна, ще разбереш, че сборът от ъглите на триъгълника е винаги равен на 180 градуса, независимо с какви ъгли е той. Дано сега съм разбран по-правилно. И повтарям - не да контрирам коментара ти исках, а да покажа, че въз основа на него може да се каже дори нещо повече!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...