Dec 18, 2014, 8:26 PM  

В пето агрегатно състояние

  Poetry » Love
1.3K 0 31

 

 

Когато ме потърсиш
ще е късно.
Ще бъда някъде далеч
(къде - не уточнявам).
Лъчите слънчеви
(изсъхнали листа в небитието)
нанизвам на гердан
(последен спомен
от нероденото дете
на щастието ни).
И огледалото на езерото
под готическия връх
на най-великата
(несбъдната)
мечта
ще помни твоето лице
(във пето агрегатно състояние).
Животът е безсмислица от светлина -
блуждаещ празник
от никого неуловен...
И в бъдещето тъмно
делфини сме,
предвкусили за миг повърхността,
преди
финалното потапяне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Незнайна-та, че прочете и удостои с коментарно предложение този мой текст. Отбелязвам само, че заглавието на текста ми е извадка от самия него, което по принцип е текуща практика за избор на заглавия.
    Не е изключено някой ден да се възползвам от предложението ти. Ако и когато това стане, ще те помоля предварително за разрешението ти, защото в някои сайтове употребата на кавички в заглавията е недопустима.

    Желая ти хубав ден и весели празници!
  • Гери, такива неща можеш да искаш от философски трактат. Освен това вероятно не си обърнала внимание, че конкретно това стихотворение е в раздел "Любовна поезия", ала ти обичаш да си бърборкаш - по принцип.
  • Мила, Елица! Аз никога не съм противоречал на твоя коментар и ми е много странно, защо си останала с такова впечатление, което те довежда до това да привеждаш негови оборващи ме допълнения. Цитирам ти точно какво съм казал по повод първия ти коментар:

    ""Животът е безсмислица от светлина -
    блуждаещ празник
    от никого неуловен..."

    С тези редове съм искал да кажа, че животът е един празник, в който всички ние искаме да участваме пълноценно, НО ТОВА НЕ ВИНАГИ НИ СЕ ОТДАВА и той някак си карнавално се изнизва покрай нас, оставяйки ни ПОВЕЧЕ СВИДЕТЕЛИ на онова, което бихме искали да ни се случи, отколкото участници в него."

    Написаното с главни букви /тук нарочно от мен/ означава, че има изключения, но за повечето хора животът не е щастлив карнавал, в който те участват. Пак повтарям - ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА!!! Изключителни щастливци винаги е имало и ще има. Но по правило е онова, което твърдя.
    Ти ме разбираш сега вече добре, както и разбираш, че твоето и моето твърдения са пример на съвместими, а не на несъвместими /т.е. противоречиви твърдения/ такива. Оттук следва, че никога не съм имал за цел да те оборя, а само, евентуално, да допълня и да допоясня казаното от теб, за което още един път те поздравявам. Възхищавал съм се винаги и ще продължавам да се възхищавам от чувството ти за логика и от умението да правиш прекрасни коментари!
  • Не, Мисана. Твърдението на финала не е общовалидно, а се стига до него само при определени трагични обстоятелства.
    Доказателство за това е стихът ти "Неустоимо", където Лирическият изживява споделена любов, щастливо преминава през живота и разбира смисъла на думата "живея".
    И, както казах, не е необходимо идеята да е общоприета, за да се утвърди дадена творба. Важното е да е защитена от автора, който има право на своя поглед към нещата.
    Аз се постарах да покажа, че финалът не е натрапен, а произлиза от всичко казано дотам. Което е основно изискване към всяко литературно произведение.
    Дано сме се разбрали...
  • Мила, Елица! Много си ми симпатична с това, че се гневиш като гимназистка, обвинена несправедливо, че е преписвала по време на открит урок. Но в случая аз не съм контрирал твоя коментар, за да ми се сърдиш.
    По-точно дадох едно допълнително пояснение към него. В конкретния текст лирическият стига до разочарование от живота именно, поради неосъществената си представа за любовта. Ти си съвършено права. И по тази причина той разбира, че:

    "Животът е безсмислица от светлина -
    блуждаещ празник
    от никого неуловен..."

    Аз исках да кажа, че последното заключение е общовалидно.
    Така, ако ти разглеждаш триъгълник с ъгли равни съответно на: 40, 60 и 80 градуса, няма съмнение, че ще забележиш, че сумата им е 180 градуса. Но ако си по-наблюдателна, ще разбереш, че сборът от ъглите на триъгълника е винаги равен на 180 градуса, независимо с какви ъгли е той. Дано сега съм разбран по-правилно. И повтарям - не да контрирам коментара ти исках, а да покажа, че въз основа на него може да се каже дори нещо повече!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...