Небето е чисто и синьо...
Препуска Небесният кон.
Опива мe, като със вино.
Аз драпам по стръмния склон!...
Далече от от хора и думи...
Оставам със себе си сам!
Претеглям изминати друми...
Пречиствам се, като във храм!..
Тишината нагоре ме вика..
Примамва ме, този покой...
Това е пустиня велика.
И аз в таз пустиня съм свой!..
© Hekredel Всички права запазени