26.11.2008 г., 10:49  

В полумрак

596 0 0

В полумрак

 

В полумрака, там стоиш,

Сам, изгубен в нощта,

мъката да споделиш,

с показалата се луна!

 

Любовта те наранява

и обсебва те дори,

и успява да те покорява,

с усмивки и сълзи!

 

Истината винаги боли,

да си щастлив не е лесно,

но „да обичаш си кажи",

е наистина чудесно!

 

Измъчената ти душа,

вика и зове,

в един откраднат миг сега,

е обвързано твоето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Лилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...