20.03.2013 г., 22:05

В помощ на морето

830 0 0

Морето сякаш се събуди,

отлепи очи от зимния си сън.

Косите позлатели в миг ги осветли

и усмивка на мен и вас подари.

 

Всемогъщото море

колко красиво ни зове.

Сякаш всяка една вълна

е една изплакана тъга,

една мечта във вечността,

една мъничка сълза.

 

Нека морето с усмивка да пребъде.

Нима и то като нас не ще щастливо да бъде?

Затова вземи другарче под ръка

и му подари усмивчица една!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...