Mar 20, 2013, 10:05 PM

В помощ на морето

  Poetry » Other
829 0 0

Морето сякаш се събуди,

отлепи очи от зимния си сън.

Косите позлатели в миг ги осветли

и усмивка на мен и вас подари.

 

Всемогъщото море

колко красиво ни зове.

Сякаш всяка една вълна

е една изплакана тъга,

една мечта във вечността,

една мъничка сълза.

 

Нека морето с усмивка да пребъде.

Нима и то като нас не ще щастливо да бъде?

Затова вземи другарче под ръка

и му подари усмивчица една!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...