...в потаен джоб на рокля от бодли...
Уши ми рокля таралеж - с бодлички,
от паяк взел копринени кълбца.
По джобче има, каза ми - за всичко -
и роклята е с няколо лица.
За делника е сиво - пепелива,
да бъдеш, като сянка - сред града.
Макар да знам, че хич не ти отива,
да си невидим, знай, не е беда.
Ще тичаш сред намръщените къщи,
милувките на вятър ще те спрат.
И сред лицата все едни и същи,
в очите ти комети ще блестят.
За празника лицето дъгоцветно,
на роклята си чудна обърни.
В краката ти морето ще просветне
и ще те гали с ласкави вълни.
А щом прелитнат тихо нощни птици,
и смугла нощ погълне всеки шум,
по роклята ти ще блестят звездици,
ще заухае люляков парфюм.
Омай ти мрака черен, излъжи го,
той Месецът за тебе ще свали.
Смали ли се от обич, прибери го,
в потаен джоб на рокля от бодли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
