14.09.2019 г., 20:35 ч.

В Предверието на бурята... 

  Поезия » Пейзажна, Философска
485 0 0

 

В Предверието на бурята...

 

Слънцето на дъжд припича,

вятър облаци кълбѝ:

мълния в зиг заг притича

миг преди да завали.

 

Птиците се изпокриха

и заглъхна песента,

нереално стана тихо

после бурята влетя́...

 

И затътна небосвода,

и по пладне се смрачи

сякаш цялата природа

бе с избодени очи...

 

Облаците натежаха

над смълчаната земя

и започнал някак плахо

дъжд стихиен се изля...

 

Рукнаха потоци мътни

и се сляха във реки,

а водата буйна мъкне

клони, дънери, греди...

 

... Първата вълна когато

се отточи, загърмя

и нахлу с внезапен вятър

вече Втората вода...

 

А тя носеше с вълната

разпиляните неща

през Живота, из Съдбата,

на Безкрая в пустошта...

 

Вече „старите” любо́ви

влачеха се -- воглавѐ

на очакваните нови,

но с предишни грехове́...

 

Всичко в този мемоарен

на абсурдите парад --

бе повлякло във кошмарен

строй мечтите: най отзад...

 

... Третата вода -- последната

чакам да се появи

и нашепвам си легендата:

Златна ще е може би!...

 

... но акó отново мътна

дойде буйната река,

тя и в подмолите тътне

ще измисля сам сега:

 

- Своя приказка изящна

в стил фантастно причудлив

и като мечта прекрасна,

и в съдба със Край щастлив...          

 

06.05.2017.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??