В предверието на бурята

... тъй Океанът е прекрасен,

че просто спира ми дъхът!...

Завихрен в залеза изящен –

вечерен бриз ми сочи път...

А корабът напред се носи

към бягащия хоризонт –

в морето влюбени матроси

отронваме с възхита стон...

... но всичко е като Начало

с първичната си красота:

и Океанът величаво,

и залезът преди нощта...

       Защото:

Внезапно вятърът утихна,

а Океанът се стаи́,

но после неочакван вихър

размята пенести вълни.

За миг се спусна от небето

необичайна тишина –

угасна залезът и ето:

Светът потъна в тъмнина...

А черна птица с кряк тревожен

размаха яростно крила,

с предчувствие за неотложност

на буря още не дошла...

Във въздуха  едно ухание,

с далечен мълниен сигнал –

и спомням си като мечтание

как в много бури съм живял...

...Далечна мълния проблясна,

последва я затихващ гръм -

ех, чувствам се така прекрасно

когато в буря съм навън!...

Когато залезът угасна –

и Океанът потъмня,

тук с аромат на водорасли

и вечност – бе дошла нощта...

... Но все по-плътен става мрака

в предверието на нощта

и Бурята, която чаках

със дива ярост връхлетя́...

20.03.2021.

Едно време в Океаните