Mar 20, 2021, 6:39 PM

В предверието на бурята

1.5K 0 1

 

В предверието на бурята

 

... тъй Океанът е прекрасен,

че просто спира ми дъхът!...

Завихрен в залеза изящен –

вечерен бриз ми сочи път...

 

А корабът напред се носи

към бягащия хоризонт –

в морето влюбени матроси

отронваме с възхита стон...

 

... но всичко е като Начало

с първичната си красота:

и Океанът величаво,

и залезът преди нощта...

 

       Защото:

 

Внезапно вятърът утихна,

а Океанът се стаи́,

но после неочакван вихър

размята пенести вълни.

 

За миг се спусна от небето

необичайна тишина –

угасна залезът и ето:

Светът потъна в тъмнина...

 

А черна птица с кряк тревожен

размаха яростно крила,

с предчувствие за неотложност

на буря още не дошла...

 

Във въздуха  едно ухание,

с далечен мълниен сигнал –

и спомням си като мечтание

как в много бури съм живял...

 

...Далечна мълния проблясна,

последва я затихващ гръм -

ех, чувствам се така прекрасно

когато в буря съм навън!...

 

Когато залезът угасна –

и Океанът потъмня,

тук с аромат на водорасли

и вечност – бе дошла нощта...

 

... Но все по-плътен става мрака

в предверието на нощта

и Бурята, която чаках

със дива ярост връхлетя́...

 

20.03.2021.

Едно време в Океаните

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...