В разказаното, като достоверно
Откакто те залях с възхищение,
започнахме да търсим с тебе сходство
по нишката добра - на упоение,
която ни въвлече в мило родство,
но питам те защо си пак прикрита,
сърцето ти защо изкуствено тъжи
и как така то други предпочита,
а мен затрупва с хиляди лъжи?
Заглъхнаха предишните копнежи
и как кажи, да спра да имам туй предвид,
когато премълчаните стремежи
чертят вече по-различния ти вид?
-В разказаното, като достоверно,
виждаш нещо премълчано - лицемерно!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
