Apr 8, 2007, 10:16 PM

В разказаното, като достоверно

  Poetry
1.1K 0 3


Откакто те залях с възхищение,

започнахме да търсим с тебе сходство

по нишката добра - на упоение,

която ни въвлече в мило родство,

но питам те защо си пак прикрита,

сърцето ти защо изкуствено тъжи

и как така то други предпочита,

а мен затрупва с хиляди лъжи?

Заглъхнаха предишните копнежи

и как кажи, да спра да имам туй предвид,

когато премълчаните стремежи

чертят вече по-различния ти вид?

-В разказаното, като достоверно,

виждаш нещо премълчано - лицемерно!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...