Apr 8, 2007, 10:16 PM

В разказаното, като достоверно

  Poetry
1.1K 0 3


Откакто те залях с възхищение,

започнахме да търсим с тебе сходство

по нишката добра - на упоение,

която ни въвлече в мило родство,

но питам те защо си пак прикрита,

сърцето ти защо изкуствено тъжи

и как така то други предпочита,

а мен затрупва с хиляди лъжи?

Заглъхнаха предишните копнежи

и как кажи, да спра да имам туй предвид,

когато премълчаните стремежи

чертят вече по-различния ти вид?

-В разказаното, като достоверно,

виждаш нещо премълчано - лицемерно!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...