Вървя ...
Вървя и няма път назад,
обърна ли се - тъмна бездна.
Пред мен безкраен листопад,
прозиращ под небето звездно.
Очите ми от сухота
пронизани са с куп карфици.
Вървя и нежна самота
ме придружава като птица.
Очаквам изгрева с кураж,
за да поема дъх дълбоко.
Вървя по острия паваж -
в душата моя е широко.
Преследвам блян и стъпвам бос,
нозете ми са разранени.
Но няма диря, камък в кост
е сблъсък между две вселени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
