Вървя и няма път назад,
обърна ли се - тъмна бездна.
Пред мен безкраен листопад,
прозиращ под небето звездно.
Очите ми от сухота
пронизани са с куп карфици.
Вървя и нежна самота
ме придружава като птица.
Очаквам изгрева с кураж,
за да поема дъх дълбоко.
Вървя по острия паваж -
в душата моя е широко.
Преследвам блян и стъпвам бос,
нозете ми са разранени.
Но няма диря, камък в кост
е сблъсък между две вселени.
© Данаил Таков All rights reserved. ✍️ No AI Used
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
