В самия крайчец на площад „Славейков”,
приседнал на една самотна пейка
току до шумната трамвайна спирка,
поет продава свойта стихосбирка.
На ъгъла на градската гълчава
поетът своя схлупен свят продава,
заменя го за купа топла супа,
но няма кой тъгата му да купи.
Тъгата чужда никой не поглежда,
понеже всеки своя си отглежда.
Човекът няма място на площада.
Поетът няма право на пощада.
Полека тръгва в сивкавото пладне
и смесва се със гълъбите гладни
в следобеда... безлик и безразличен,
самият той на гълъб заприличал.
© Владимир Виденов Всички права запазени
а стихът ти е великолепен...